Всички села в Южна България са подходящи за туризъм не само поради красивата природа и топлия климат. Някои от тях като Михалково са разположени между Девин и Смолян, а това са два от най-красивите курортни града в страната. Освен че през селото минава пътят за Девин, населеното място може да се похвали с предимно планинския си характер. В исторически план се знае, че това е едно старо българско селище още отпреди страната да се озове под ботуша на османските поробители. Тахрир дефтер77 е първият автентичен документ, датиран към 1516-та година, споменаващ за съществуването на такова село. Той се съхранява в Истанбулския османски архив на Генералната дирекция на държавните архиви на турската република. Само че документът описва селото като Михалкова, вместо с името, с което го познаваме днес. Към посочения период – първите години на шестнадесетото столетие – на територията на селото живеят само българи, изповядващи християнската религия.
По-късно за Михалково се споменава още през следващите две столетия – между 16-ти и 18-ти век, и то пак предимно в документи на османската империя. Например през 1519-та година един иджмал регистър описва селото, но пак с едно друго наименование, много близко до оригиналното име на мястото. Този документ се пази единствено в Турция, а копие от него не е разпространявано в страната. Село Михалива пък е поредният вариант на името на мястото, като отново източникът на информация е големия дефтер на османската империя. До края на 16-ти век още поне на две места, достъпни за четене, срещаме името на селото. Това се случва съответно през 1530-та и 1570-та година. В последните години от епохата на османското робство и по-точно към 1872-ра година, на територията на мястото има петдесет къщи. Тъмръшката република се оказва териториалната площ, в която селото попада за период от осем години. Той обхваща времето от 1878-ма до 1886-а година, когато страната все още се съвзема от робството и прави първите си самостоятелни стъпки на политическата сцена. За броя на населението може да се съди, че постепенно нараства през годините. Към 1920-та хората тук са 290, а 26 години по-късно – 434.
През 1965-та година в Михалково пребивават 987 души, но несъмнено един от най-добре запознатите със състава на хората тук е видният учен и изследовател Любомир Милетич. Той изнася данни, че през 1912-та година населението се състои предимно от помаци. За един православен храм се знае, че е построен тук и той носи името на светеца Архангел Михаил. И днес от една страна част от населението изповядва източноправославната религия, тоест християнството. Това важи за българите. Но има още една етническа група в лицето на помаците. Те са привърженици на така наречения сунитски ислям. Всъщност помаците не навсякъде са приемани като турци, и то не само защото говорят български. Те са постоянно обсъждана група, която не един и два пъти е давала поводи за конфликт. За много изследователи помашкото население си е чисто българско, още повече, че не всички изповядват ислям. Няма данни някога в селото да е съществувала джамия, включително и днес.
